Искать в полном словаре
УПРЯЧЬ
УПРЯЧЬ
ТолкБТС
упрягу́, упряжёшь, упрягу́т; упря́г, -
ла́
, -
ло́
; упряжённый; -
жён
, -
жена́
, -жено́;
св
.
см
. тж.
упрягать
,
упряжка
кого
разг.
=
запрячь
1)
Упря́чь
лошадь
.
Упря́чь собак в
нарты
.
УПРЯЧЬ
ТолкМАС
упрягу́, упряжёшь, упрягу́т
;
прош.
упря́г, -
ла́
, -
ло́
;
прич.
страд
. прош.
упряжённый, -
жён
, -
жена́
, -жено́
;
сов
., перех.
(
несов.
упрягать
).
разг.
То же,
что
запрячь
(в 1 знач.).